Филипинската художничка Нина Гарибей (1991г.) изследва механизмите ни за спасение от хаоса на модерността. Хвърлени във водовъртежа на бързи и непрестанни промени, как изковаваме малко местенце в съзнанието си където да избягаме, за да намерим временно спасение? Как да манипулираме реалността така че хем да присъстваме в живота, от който не можем да избягаме, хем да избягаме другаде за момент на утеха?

Японският артист Кейчи Танами (1936 - 2024) е една от водещите фигури в пост-военното ундърграунд изкуство в родината си. Едно от нещата, с които е най-известен, е че е първият артистичен директор на японския "Плейбой". Отличителен белег на творчеството му е смесицата на западна и източна визуална култура. Размитите граници са препратка към ерата на глобализацията от западен тип - глобализация на сливането и размиването на граници и дефиниции. От там и психоделният, халюционен характер на творчеството му.

У Гуанзонг (1919-2010) е една от най-емблематичните фигури в историята на китайското изкуство от 20ти век. Той е представител на китайския приток на онова течение, което обхваща цяла Азия в началото на миналия век - желанието да се "примирят" източните и западните художествени традиции; да се намери работещ синтез между двете. Неговите творби обединяват естетиката на традиционното китайско мастило и модерното западно масло.

Май Трунг Туу е една от централните фигури в историята на модерното виетнамско изкуство. Той е първият художник от страната, който завършва френската школа и е известен с потретите на жени, които рисува върху коприна с гваш бои. В творбите си той излива носталгията, която изпитва по провинциалния живот в родината си. Семплостта на ежедневието, фокуса върху човешките взаимоотношения, душевните трепети на женското приятелство са теми, които редовно се появяват в творчеството му.

Йи Со-Кьонг интуитивно комбинира парчета счупен порцелан, като ги залепва с епоксидна смола и внимателно очертава шевовете с 24-каратово златно листо. Резултатите са несигурно балансирани ансамбли с лирична и чувствена естетика. Счупеното им състояние става "новото нормално" благодарение на Йи, чиято намеса възвръща ценния им статус. Заинтригувана от катарзиса на процеса на трошене, Йи решава да спаси парчетата и да им вдъхне нов живот, напомняйки ни, че това, което човек може да изхвърли, често може да се превърне в нещо по-красиво. 

Сахапап Лертсаматижит е тайландски художник роден през 1997г, една от младите надежди на тайландската арт сцена. Основната тема, която излседва в изкуството си, е тази за съзнанието и подсъзнанието. Начинът, по който мозъкът ни работи през деня, и начинът, по който работи през нощта, - това са два различни механизма. На границата на заспиването, на границата на съзнанието, линията между реалност и илюзия изтънява и в пукнатините се формират сюрреалистични картини с многопластов смисъл.