Будизмът е петата по големина религия в света с над 520 милиона последователи. В продължение на много векове това е била доминиращата традиция в повечето части на Азия, включително Китай, Корея и Япония, където има силно въздействие върху интелектуалния, културен и артистичен живот.
Будистки идеи за същността на реалността и усещането наречено живот стоят в основата на много произведения на изкуството от картини до литература. Много абстрактни художествени платна стъпват на будистки концепции за смисъла на съществуването и що е то правилен начин на живот. Затова и за да ви помогнем да се ориентирате в азиатското изобразително изкуство, сме приготвили това обобщение на будизма.
Будизмът се разажда в Индия около 400 г. пр.н.е. и включва различни традиции, базирани на оригиналните учения на историческия Буда и на неговия живот. Различните школи поставят акцент върху различни аспекти на оригиналните учения и се фокусират върху различни набори от практики за постигане на Нирвана, но запазват същия основен набор от вярвания. Има два основни клона - Хинаяна ("малката колесница") и Махаяна ("голямата колесница"). Традицията Хинаяна е по-ортодоксалната разновидност, традицията Махаяна е по-гъвкавата.
Будизмът често се смята по-скоро за философска система, отколкото за религия, тъй като не включва Бог, който трябва да бъде ценен и към когото човек трябва да покаже преданост. Вместо това, будистката доктрина се върти около ядро от централни принципи за това как човек трябва да живее, за да преодолее страданието, да се освободи от цикъла на смъртта и прераждането (известно като постигане на Нирвана) и да постигне познание за истинската си същност. Същността на това преживяване е да се отиде отвъд света на интелектуалните разграничения и противоположности и да се достигне до света на Acintya, немислимото, където реалността изглежда неразделена, недиференцирана (това е подобно на начина, по който реалността се концептуализира в полето на квантова физика).
За разлика от другите големи световни религии, будизмът не се занимава толкова с произхода на живота и природата на Божественото, колкото с човешката ситуация тук, в този живот.
Просветеният
Историческият Буда е роден около 400 г. пр.н.е. под името Сидхарта Гаутама. Той е бил принц на малка територия по протежение на днешната граница между Индия и Непал. Израснал в материално удобни условия, той никога не изпитвал удовлетворение. Винаги нещо му липсвало, но той не знаел какво е то.
Напуска дома си на 29 години и отива да живее в самотни гори и планини, за да търси по-дълбок смисъл в живота. Пътувайки, той за първи път става свидетел на мизерия, болести и несправедливост и осъзнава колко защитен от суровата реалност е бил животът му до този момент. Това го затвърдило в убеждението му да изостави всички удобства и да се посвети на изключително аскетичен живот.
Докато живеел така, той продължавал да си задава въпроса за смисъла на съществуването. Учил при най-добрите учители и философи на своето време, но не успял да намери отговора и удовлетворението, от което се нуждаел.
Защо цялото това страдание?
Защо цялата тази липса на удовлетворение?
На 35-годишна възраст, при пълнолуние през май, седнал под клоните на дървото Бодхи (Дървото на просветлението), той медитирал в продължение на 40 дни и нощи върху Вселената, живота, съзнанието, съществуването и значението на всичко.
В края на 40-дневния период той постигнал възможно най-ясното разбиране на ума си (върховно просветление). Чрез медиация, той успял да разбере природата на всички неща, върховната истина, която стои в основата на съществуването. След като разбрал истинската си същност, той вече не чувствал привързаност, гняв или разочарование. И от този момент нататък бил Буда. През 483 г. пр. н. е. Историческият Буда умира, преминал в състояние на Нирвана, състояние, в което Азът вече не съществува и е освободен от цикъла на смъртта и прераждането (Самсара).
Основната доктрина
Четирите благородни истини - как Буда разбира божествеността.
Историческият Буда излага Четирите благородни истини, в които обобщава начина, по който разбира божествеността.
Първата истина е: Всеки и всичко страда (Целият живот е страдание);
Духкха, състоянието на страдание, възниква винаги, когато се опитваме да се противопоставим на течението на живота и да се вкопчим във фиксирани форми на реалността.
Втората истина е: Коренът на всяко страдание е желанието;
Причината за страданието е Тришна – опитът да се вкопчиш в нещо. Произтича от Авидия, състоянието на невежество, в което сме подложени на илюзията, че съществуват отделни обекти, че течната реалност (квантовата физика) може да се съдържа във фиксирани форми.
Третата истина е: Просветлението премахва желанието;
Според будистката гледна точка начинът за премахване на страданието е чрез постигане на състояние на нирвана, състояние на съзнанието отвъд интелектуалните концепции, където единството на реалността се възприема ясно.
Четвъртата истина е: Просветлението се постига чрез следване на Осморния път;
Осемкратният път е набор от инструкции за правилен живот, които, ако бъдат следвани, ще доведат до прекратяване на всички страдания. Централно място заема разбирането, че крайностите трябва да бъдат избягвани и трябва да се следва Средния път.
Страдание и желание
Според Буда страданието произтича от илюзията за егото, илюзията за душата, илюзията, че сме индивиди. Това, което наричаме живо същество, не е нищо повече от временно сливане на живи частици/атоми. Ако всички тези микрочастици/атоми присъстват, човекът е жив. Ако не, няма такова нещо като живо същество.
Това учение поставя на фокус темата за постоянството и непостоянството. В будисткото разбиране всичко е непостоянно - временно подреждане на частици - но егото желае постоянство и оттук идва страданието.
Ако няма постоянен, солиден и фиксиран Аз, нищо не може да бъде Мое, така че не може да съществува никакво желание. Нищо, което сме, виждаме или имаме, не е постоянно - това е просто временно подреждане на частици. Няма аз, който да изживее нещата, и няма неща, които да бъдат изпитани от Аза. Самото преживяване обаче съществува. Всъщност това е единственото нещо, което съществува. Пробуденият ум вижда всичко като преживяване в потока на съзнанието. Нищо няма собствена независима същност. Всичко е взаимосвързано и взаимозависимо – мрежа от причини и следствия. Ние сме само сън, преживян от Вселената - Върховния Аз.
Как можем да надхвърлим егото, (погрешното) разбиране, че съществуваме като индивиди?
Осемкратният път
Осемкратният път, наричан още Средният път, избягва двете крайности и предписва баланс чрез стремеж към правилно разбиране, мисъл, реч, действие, препитание, усилия, внимание, концентрация. Първите две поставят акцент върху необходимостта от правилно разбиране на човешкото състояние като необходима отправна точка в пътуването към Просветлението. Следващите четири описват правилата за будисткия начин на живот, Средният път между двете крайности. Последните две части описват митичното преживяване, към което води пътуването.
Докато човек върви по Осемкратния път, той винаги трябва да остане толерантен, тъй като именно чрез добродетелта на толерантността човек постепенно изгражда разбиране и състрадание дори към мнения и действия, които не може да приеме. Толерантността предотвратява гнева и разширява разбирането.
Законът за кармата гласи, че това, което преживяваме, е резултат от нашите думи, мисли и действия. Те генерират нашата карма, от която не можем да избягаме, от която никой не може да ни спаси и за която ние сме единствено отговорни. Алчността, омразата, заблудата причиняват лоша карма. Щедростта, състраданието, мъдростта водят до добра карма.
Според будизма няма Бог, който да ви донесе наказание или спасение. Вашите обстоятелства идват от вас. Отговорността е на вас. Никой божествен създател не може да се намеси от ваше име в работата на кармата. В будизма фокусът е поставен върху силата на вашите мисли да се превръщат в думи, които да се превръщат в действия.