Набибахш Мансури е индийски художник роден през 1966г., който използва акрилни и маслени бои заедно с драматична светлина, нетрадиционна перспектива и смели ярки цветове, за да създаде сюрреалистични произведения, които го отличават от други съвременни индийски творци.
Мансури гледа на света през калейдоскопа от цветни, изкривени и наслоени изображения. Той обича да изважда зрителя от равновесие и да го въвлича, някак нарочно изгубва, в неговия свят, свят, който е вихър, няма начало или край, само едно безпроблемно съществуване на реалност и илюзия.
Мансури, който е израснал в малко селце, има много приятни спомени от безцелните си разходки край реката и във фермите наоколо. Още от тези безгрижни, детски години цветът го очарова. Мансури открива магията на цвета като дете, когато баща му му дава призма, изпъкнала и вдлъбната леща. Малкият Масури е толкова впечатлен, че именно това изживяване става център на цялата му творческа кариера.
Когато Мансури се премества от селото в града, за да следва висше образование, картините му първоначално отразяват живота в града, но постепенно той намира истинското си призвание и се обръща към преживяванията и спомените от детството и това продължава да бъде извор на вдъхновение за него и до днес.
В желанието си да пресъздаде ярките цветове, гледани през призмата, Мансури се плъзга между използването на масла и акрил като свое средство.
В последните си творби той рисува Ганеша, индийското божество символ на границите и препятствията и аналог на древногръцкия Хермес и римския Меркурий.
Според легендата, един ден богинята Парвати била у дома си на планината Кайлаш и се подготвяла за къпане. Тъй като не искала да бъде безпокоена, тя казала на Нанди, бикът на съпруга й Шива, да пази вратата и да не позволява на никого да минава. Нанди вярно заел поста си, възнамерявайки да изпълни желанията на Парвати, но когато Шива се прибрал и поискал да влезе, Нанди разрешил. Парвати се ядосала на това пренебрежение, но дори повече от това, на факта, че си нямала никой толкова верен на нея, колкото Нанди бил на Шива. Затова тя взела пастата от куркума (за къпане) от тялото си и вдъхнала живот в него, за да създаде Ганеша, обявявайки го за свой верен син.
Следващият път, когато Парвати пожелала да се изкъпе, тя поставила Ганеша да дежури на вратата. След известно време Шива се прибрал, само за да намери "това странно момче" да му казва, че не може да влезе в собствената си къща. Ядосан, Шива наредил на армията си да унищожи момчето, но всички войници се провалили. Такава сила притежавал Ганеша, тъй като бил син на самата Парвати.
Шива останал изненадан. Виждайки, че това не е обикновено момче, обикновено миролюбивият Шива решал, че ще трябва да се бие с него лично и в божествената си ярост отрязал главата на Ганеша, убивайки го моментално. Когато Парвати научила за това, тя била толкова ядосана и обидена, че решила да унищожи цялото Творение. Бог Брахма, тъй като е Създателят, се намесил и я помолил да преразгледа драстичния си план. Тя се съгласила, но само ако са изпълнени две условия: Ганеша да бъде върнат към живот и да бъде завинаги почитан пред всички останали богове.
Шива, поуспокоен и осъзнал грешката си, се съгласил с условията на Парвати. Той изпратил Брахма със заповед да върне главата на първото същество, което срещне на пътя си и което лежи с глава, обърната на север. Брахма скоро се върнал с главата на силен и мощен слон, който Шива поставил върху тялото на Ганеша. Вдъхвайки нов живот в него, той обявява Ганеша също за негов собствен син и му дава статут на първостепенен сред боговете.