Йи Со-Кьонг е южнокорейска артистка родена през 1963г и завършила Сеулския национален университет. Тя интуитивно комбинира парчета счупен порцелан, като ги залепва с епоксидна смола и внимателно очертава шевовете с 24-каратово златно листо. Резултатите са несигурно балансирани ансамбли с лирична и чувствена естетика. Счупеното им състояние става "новото нормално" благодарение на Йи, чиято намеса възвръща ценния им статус.
За създаването на своите керамични творби, Йи използва не каква да е керамика и Чосонска керамика. Този стил се характеризира с минималистични форма и повърхностна орнаментика, които са израз на конфуцианския идеал за пестеливост. По време на колониалната епоха, от 1910 до 1945 г., японците унищожават много от редките порцеланови предмети в Корея и затварят работилниците, които ги произвеждат. След окупацията корейските занаятчии подновяват дейността си, но за да гарантират, че скъпоценността и благоговението на стила са запазени, те сами унищожават съдовете, които считат за несъвършени.
Заинтригувана от катарзиса на процеса на трошене, Йи решава да спаси парчетата и да им вдъхне нов живот.
Златото е още едно визуално стимулиращо допълнение към лъскавата, глазирана керамика, напомняйки ни, че това, което човек може да изхвърли, често може да се превърне в нещо по-красиво. Чрез подчертаване на пукнатините, Йи Со-Кьонг привлича погледа върху всеки отделен фрагмент, златото се стича надолу като ручейчета. „Тази творба може да бъде метафора на борба в живота, която кара хората да стават по-зрели и красиви, докато преодоляват страданието“, споделя тя. Когато се образуват пукнатини, това, което замества празното пространство (златото), често е по-ценно от това, което е съществувало преди.
Първоначалните парчета идват от съвременни корейски артисти, които работят за създаване на копия на историческа керамика. Стремейки се към съвършенство, те унищожават 70% от продукцията си, защото смятат, че не отговаря на стандартите. Йи взема този „боклук“ и го използва като парчета от пъзел.
Черната керамика и символ на тъмната страна на Луната и интереса към неща, които традиционно са скрити или игнорирани. Събирайки тези парчета и давайки им втори живот, артистката обръщавнимание на възможностите на скритата страна на живота.