Тетсуя Ишида е японски артист, чието изкуство показва нарастващата дехуманизация на модерното общество.
Художникът сюрреалист, който почина през 2005 г. на 31 години, не е бил самотник, според онези, които са го познавали, но той се е отдалечил от своите съвременници и по-известните художествени движения на епохата, улавяйки в работата си дълбокото, тъмно скрито течение на безпокойство и страх, проникващи в младежта на страната.
Неговите зловещи картини на служители и ученици излъчват самота, абсурд и отчаяние, предлагайки поглед върху това какво е да си част от „изгубеното поколение“ на Япония – младите хора, които се оказват затруднени от икономическите и социални проблеми на страната през 90-те години и началото на 2000-те. Днес, по много краища на света извън Япония, макар и по други причини, тези теми са още по-актуални.
Тетсуя Ишида е проницателен психолог-анализатор на своето време, чиято оценка за човешкото състояние и днес звучат болезнено точни.
Въпреки че картините улавят конкретен момент от историческото развитие на Япония, темите, с които се занимава Ишида, са още по-актуални сега. Отчуждението, самотата, изолацията, социалната тревожност и вездесъщото присъствие на технологиите са предизвикателства, с които хората се борят днес.
Натискът, под който хората бяха и са подложени заради технологиите и икономическата криза – е почувтван много остро от художника.
Ишида беше сравнително неизвестен, дори в Япония, по време на живота си. Но международният интерес към работата му нараства след смъртта му, като редица институции - включително Музея на азиатското изкуство в Сан Франциско и италианския павилион на 56-ото Венецианско биенале - представят работата му.
„Изгубеното десетилетие“ на Япония се характеризира с нарастващ фокус върху социалното въздействие на икономическите проблеми на страната.
Изкуството на Ишида призовава за по-голям акцент върху общността и човешката връзка в съвременното общество.