Китайската художничка Су Ю-Шин се опитва да улови процесията на сетивните възприятия и да ги запечата на платно. Тя се взира, вкопчва в онзи миг, в който мозъкът ни тълкува сигналите на сетивата, за да ни ориентира в ставащото около нас и разтяга този миг в платно. Или по-точно, нейните платна се губят по "магистралите" от нервни окончания, по които пътува сигнала от сетивните органи до мозъка. Или най-точно, тя ни кани да се пуснем по това пътешествие с нея. Ако невронния импулс и процесът на неговото поетапно дешифриране можеха да бъдат изобразени визуално, как биха изглеждали те?
Многоперспективността в нейните творби придават автентична и открояваща се динамика на всяка картина. Различните ритми и по същество плавността на човешкия опит - могат ли да действат и да се съхраняват в неподвижно изображение? Как може да бъде създаден визуален език за такава абстрактна концепция?
Авторката използва езикът на абстракцията, за да предаде моментът на недооформеност на възприятието. Някъде там, в дълбините на нашето съзнание, сигнал започва да се трансформира в образ, мисъл, усещане. На преден план излиза мистерията на човешкото съзнание - какво представлява то, как е възникнало? Как работи?
