В принтовете си той изследва напрежението между желанието за Нирвана, вътрешен мир и спокойствие и демоните, които бушуват в подсъзнанието. На пръв поглед добри и сериозни хора в миг се превръщат в кръвожадни чудовища - само маска ли е добротата, безсилни ли сме пред злото, което обитава подсъзнанието?
По време на следването си в Италия, художникът се запознава с италианския Ренесанс, честа тема на който е Католицизмът, морал, спасение и наказание. Прави му впечатление, че проблемът със злото в света е универсален и неизкореним. Представяйки ни го във визуална форма, Конгканун ни отнема възможността да отричем, че злото е част от Творението и ние трябва да разберем неговата роля. Той отива и стъпка по-далеч като казва, че често то идва от нас самите, от нашето подсъзнание.
Важно е да се отбележи, че под "Ренесанс" артистът разбира нещо малко по-различно от това, с което в България сме свикнали да свързваме термина. За Конгканун "Ренесансът" е западноевропейският публичен дискурс за религията (Католицизъм) и последствията от неследването на Католическите канони, не течението за възраждане на древногръцката култура в италиански контекст.
Друг потенциален проблем при изследването на този художник е, че в творчеството си той стига много близо до това да каже, че злото е вродена част на човешкото подсъзнание. Такова твърдение по същество легитимира проявите на непристойно поведение, представяйки ги като част от човешката природа. "Така ли е?" е тежкият въпрос, с който творчеството му ни оставя.
Според Библията, човечеството има първороден грях, но какво означава това? Че сме склонни да правим грешки и затова трябва да внимаваме или че злото е част от нас и ние трябва да го приемем (а защо не и да му дадем поле за изява), защото обратното би било опит да потиснем себе си и да избягаме от същността си?
На финала, това, което най-много вълнува артистът, е напрежението в човешкото битие - желанието за спасение съпоставено с покварата на изкушението. Будисткото религиозно изкуство се фокусира върху Нирваната, а Ренесансовото изкуство (според художника) се фокусира върху проблемите на греховността; будисткото изкуство се фокусира върху блаженството, ренесансовото (тук може би е по-правилно да се каже западноевропейското средновековно изкуство) върху острите, усукани, готически (ако ще говорим за готическите катедрали, тук трябва да включим и Протестантството, което вече съвсем ни отдалечава от древните гърци), издължени, изпълнени с напрежение форми - два различни подхода към един от най-важните въпроси за всички времена - битката между доброто и злото навън, но и вътре в нас.
