В последната си изложба, "Бяло", южнокорейският художник Парк Йонг-Уан пресъздава траекторията на времето и живота във формата на сфера. Тъмните кръгове са символ на настоящето; ярки спомени и скорошни преживявания. По-светлите кръгове символизират онези спомени, които са избледнели от нашето съзнание; тези спомени, които са близо до това да бъдат мъртви за нас. Прозорците и рамките, в които сферите съжителстват, фрагментират линейното време.
С тази изложба художникът приканва зрителите да размишляват върху собствените си възприятия и начина, по който матрицата на умовете ни оформя преживяванията ни. Кой спомен от преди години изглежда сякаш събитието се е случило едва вчера и кои от нещата, случили се вчера, вече са напълно избледнели от съзнанието ни? Умът има своите начини за приоритизиране и каталогизиране, които отразяват нашите вътрешни ценности и казват нещо за структурата на умовете ни.
Всяко платно е пейзаж на съзнанието и портрет на ума ни. Някои неща са натрапчиви, изискват нашето внимание, поглъщат ни. Други са едва доловими в общия фон на въприятието ни.
