Филипинската художничка Нина Гарибей (1991г.) изследва механизмите ни за спасение от хаоса на модерността. Хвърлени във водовъртежа на бързи и непрестанни промени, как изковаваме малко местенце в съзнанието си където да избягаме, за да намерим временно спасение? Как да манипулираме реалността така че хем да присъстваме в живота, от който не можем да избягаме, хем да избягаме другаде за момент на утеха?
В същността си, това, което вълнува артистката е моментът на регенерация, новото начало след бягството. От тук и препратката към картите Таро видна в композицията на платната. Първата карта в Голямата Аркана, Глупакът, е символ на новото начало, на поривът да предприемем действие, да започнем нещо ново в наивността и лекото сърце на "глупак".
Раздвоението на физическата и менталната реалност е представено чрез образи, които стоят като хартиени изрезки, като 3D пощенски картички. Докато сезоните се сменят, ние също трябва да се движим с тях и да се потопим в циклите на природата, за да намерим своята собствена регенерация, своето ново начало, с леко сърце като на Глупак.
Наситените с мотиви силуети създават усещане за вътрешен хаос, за пренасищане и объркване, за затвор, от който авторката иска да избяга в комфорта и спокойствието на природата и нейните цикли.