Джакапонг Тапкоа (1993г.) е млад тайландски художник, който изследва подсъзнателните сили, които движат съзнателните ни действия - невидимото, което движи видимото. Според него (и не само) Модерността е период от историята на човечеството, който е доминиран от алчност, недоволство, лъжи и умишлено насадени илюзии, които водят до създаването на вътрешни демони в подсъзнанието. Това състояние на душата е нормализирано от публичната среда.
За художничката Чо Хе-Ри (Южна Корея) един момент във времето не е нищо друго освен следа от изчезване. Ефирната природа на съществуването се разглежда като подобна на природата на музиката. Реалността е низ от изчезващи моменти, точно така както музиката е низ от краткотрайни звуци. Музиката е изкуство, в което компонентите (нотите) изчезват във времето. Всеки момент/звук трае само секунда, после изчезва безследно. Както мелодията натрупва вариации с течение на времето, така и животът "нанся нюанси по съдбите ни" момент след момент.
В канона на съвременното китайско изкуство творчеството на Чен Ифей (1946–2005) се счита за мост между Китай и света. Син е на химически инженер и дълбоко вярваща католичка, израства в Шанхай - градът наричан "прозорецът на Китай към света". Докато расте редовно посещава църква и там се заражда интересът му към религиозното изкуство и ритуала.
Верапонг Сритракулкитякарн (известен още под псевдонима Аино) е тайландски художник, чието изкуство изследва подсъзнанието като неподреден склад на спомени, впечатления и прозрения. Там, в "мазето на нашия живот", връзките между отделните събития се реконструират по нов начин, който разкрива ново ниво на реалност и дава отговори, които "видимият" слой на нашето съзнание не може.
Пат Йингчароен (р. 1993 г.) е тайландски артист, чието изкуство изследва метафизиката залегнала в основата на различни религии и търси общите корени между тях. Платната му съчетават история, митология и съвремие и ни приканват да се замислим за невидимите закони на Вселената.
Дже Ми-Йонг е корейска художничка, чието изкуство търси топлина, уют и усещане за свързаност в студения свят на модерността. Така се спира на основния си мотив - традиционните корейски покриви като символ на защитата, дома, селския дом и на малките сгушени селца с множество къщички, където съседите живеят семпло и традиционно. Покривът става символ не само на дома, детството, майчината топлина, домашната храна и невинните години, но и на съседската/селската общност. Именно там художничката намира убежище от бездушието на модерния мегаполис.
Падунгсак Кюпонг е съвременен тайландски художник, който смесва Западна митология, Будизъм, Източна философия и местни народни поверия, за да подчертае способността на ума да създава своята реалност. На пръв поглед едни и същи символи имат коренно различни значения, едно действие може да има различни интерпретации в зависимост от аудиторията. Така обективна реалност не съществува, само мнения и гледни точки, само наслагване на символи.
