Филипинската художничка Нина Гарибей (1991г.) изследва механизмите ни за спасение от хаоса на модерността. Хвърлени във водовъртежа на бързи и непрестанни промени, как изковаваме малко местенце в съзнанието си където да избягаме, за да намерим временно спасение? Как да манипулираме реалността така че хем да присъстваме в живота, от който не можем да избягаме, хем да избягаме другаде за момент на утеха?

Японският артист Кейчи Танами (1936 - 2024) е една от водещите фигури в пост-военното ундърграунд изкуство в родината си. Творчеството му е психоделна смесица от карикатури, комикси, изрезки от вестници и списания колажирани върху различни медиуми. Едно от нещата, с които е най-известен, е че е първият артистичен директор на японския "Плейбой". Отличителен белег на творчеството му е смесицата на западна и източна визуална култура. Размитите граници са препратка към ерата на глобализацията от западен тип - глобализация на сливането и размиването на граници и дефиниции. От там и психоделният, халюционен характер на творчеството му.

У Гуанзонг (1919-2010) една от най-емблематичните фигури в историята на китайското изкуство от 20ти век. Той е представител на китайския приток на онова течение, което обхваща цяла Азия в началото на миналия век - желанието да се "примирят" източните и западните художествени традиции; да се намери работещ синтез между двете. Неговите творби обединяват естетиката на традиционното китайско мастило и модерното западно масло.

Май Трунг Туу е една от централните фигури в историята на модерното виетнамско изкуство. Той е първият художник от страната, който завършва френската школа и е известен с потретите на жени, които рисува върху коприна с гваш бои. В творбите си той излива носталгията, която изпитва по провинциалния живот в родината си. Семплостта на ежедневието, фокуса върху човешките взаимоотношения, душевните трепети на женското приятелство са теми, които редовно се появяват в творчеството му.

Йи Со-Кьонг интуитивно комбинира парчета счупен порцелан, като ги залепва с епоксидна смола и внимателно очертава шевовете с 24-каратово златно листо. Резултатите са несигурно балансирани ансамбли с лирична и чувствена естетика. Счупеното им състояние става "новото нормално" благодарение на Йи, чиято намеса възвръща ценния им статус. Заинтригувана от катарзиса на процеса на трошене, Йи решава да спаси парчета и да им вдъхне нов живот, напомняйки ни, че това, което човек може да изхвърли, често може да се превърне в нещо по-красиво.

Аки Цукамото е японски артист роден през 1989 г., чиито стил трудно се поддава на квалификация. Още в студентските си години Аки работи за легендата на съвременното японско изкуство Такаши Мураками, а после и като асистент на друго голямо име - Томоказу Мацуяма. Това само по себе си е признание за неговия усет и технически умения, но Аки не се задоволява само с това и търси свой собствен отличителен стил.

В последната си изложба, "Бяло", южнокорейският художник Парк Йонг-Уан пресъздава траекторията на времето и живота във формата на сфера. Тъмните кръгове са символ на настоящето; ярки спомени и скорошни преживявания. По-светлите кръгове символизират онези спомени, които са избледнели от нашето съзнание; тези спомени, които са близо до това да бъдат мъртви за нас. Прозорците и рамките, в които сферите съжителстват, фрагментират линейното време.

Китайската художничка Су Ю-Шин се опитва да улови процесията на сетивните възприятия и да ги запечата на платно. Тя се взира, вкопчва в онзи миг, в който мозъкът ни тълкува сигналите на сетивата, за да ни ориентира в ставащото около нас и разтяга този миг в платно. Или по-точно, нейните платна се губят по "магистралите" от нервни окончания, по които пътува сигнала от сетивните органи до мозъка. Или най-точно, тя ни кани да се пуснем по това пътешествие с нея. Ако невронния импулс и процесът на неговото поетапно дешифриране можеха да бъдат изобразени визуално, как биха изглеждали те?

Сахапап Лертсаматижит е тайландски художник роден през 1997г, една от младите надежди на тайландската арт сцена. Основната тема, която излседва в изкуството си, е тази за съзнанието и подсъзнанието. Начинът, по който мозъкът ни работи през деня, и начинът, по който работи през нощта, - това са два различни механизма. На границата на заспиването, на границата на съзнанието, линията между реалност и илюзия изтънява и в пукнатините се формират сюрреалистични картини с многопластов смисъл.

На пръв поглед, платната й изобразяват сцени от обикновения живот, но са "гарнирани" със сюрреалистични елементи и превърнати във филмова сцена. Чрез този подход обикновения човек и обикновеното ежедневие са изведени до нивото на водеща роля във филм. Допълнително добавените сюрреалистични елементи не са случайнно подбрани. Те наслагват допълнителни слоеве смисъл върху първоначалната сцена и препращат към начините по които всичко в света е свързано помежду си.

В свят на опозиции и контрасти, авторът казва за своето творчество "реорганизирам пространство, цвят и форма в моите картини в търсене на единство и хармония". В по-вирок план, темата, която го вълнува е напасването на противоречащи си нужди - човешката цивилизация и природата; материалното и духовното; текст и числа.

Творчестовото на Онг ни лута между социалните взаимодействия и самотата и използвайки светлината като боя поставя въпроса за личните граници. Всяка комуникация, всеки обмен на идеи, мисли, чувства става през мембраната на съзнанието ни. Неговите творения въплъщават взаимодействието на формата и субстанцията и приканват зрителите да съзерцават емоционалното сливане на въздействията на светлините и боите.

Тетсуя Ишида е японски артист, чието изкуство вниква в нарастващата дехуманизация на модерното общество. В страна, където модерното изкуство е цветно и анимационно, неговите платна-метафори са студено-смразяващи. Неговите зловещи картини на служители и ученици излъчват самота, абсурд и отчаяние, предлагайки поглед върху това какво е да си част от „изгубеното поколение“ на Япония – младите хора, които се оказват затруднени от икономическите и социални неволи на страната през 90-те години и началото на 2000-те.

Подходът, който използва, за да изобрази идеите си, също се свързва с пътуването - платната му приканват погледа да пътешества по извивките на линийте му и сам да открие множеството преплетени фигури и мотиви. Заимства от Кубизма и Поп Арта, но в произведенията му има и доза мистицизъм, резултат от образованието му по окултни науки.

 Мансури гледа на света през калейдоскопа от цветни, изкривени и наслоени изображения. Той обича да изважда зрителя от равновесие и да го въвлича, някак нарочно изгубва, в неговия свят, свят, който е вихър, няма начало или край, само едно безпроблемно съществуване на реалност и илюзия. В последните си творби той рисува Ганеша, индийското божество символ на границите и препятствията и аналог на древногръцкия Хермес и римския Меркурий.

Пат Йингчароен (роден през 1993г.) е художник и преподавател в тайландския университет Силпаком, чието творчество изследва Космоса, Началото и тъмната материя като крайната цел е да се подчертае единството на всичко. Създава маслените си творби като колажи на елементи и фигури от различни епохи, култури, религии и контексти. Платната му са сцена, на която на изчистен фон са аранжирани библейски и митологични мотиви и жертви на войни и насилие в композиции, които напомнят западни шедьоври.

Агунг Прабово е индонезийски артист роден през 1985г., който живее и работи в Бали. Творчеството му често представлява инсталация от линогравюри. В творчеството си се старае да подчертае мистицизма на нечовешките форми на живот и да завърне аудиторията си в онези времена, когато магията на природата е била неизменна част от човешкото съществуване.

Йошиясу Тамура е японски художник на манга и илюстратор с изложби и почитатели по целия свят. Творчеството му е вдъхновен микс от традиционните японски стилове на рисуване Ukiyo-e и Yamato-e и съвременните японски субкултири. През 2014, работи с модната марка McQ Alexander McQueen за женската зимна колекция.

Творчеството му е известно с уникалния си визуален език, резултат от леката форма на цветна слепота, от която страда художникът. В резултат на заболяването, той е неспособен да различи повечето от междинните нюанси, които другите хора могат да видят, но това не му пречи да бъде един от най-награждаваните млади тайвански визуални артисти. Дори напротив, подтиква го да изследва и експериментира с цветовете, от където се появява и отличителния му стил.

Платната му са хаос, точно както вътрешния свят на убиеца, на човека започнал като чисто и невинно дете, но докаран до състоянието на убиец. На какво се дължат и как се случват тези изкривявания на ума. Как невинният става престъпник, как влюбеният става убиец? Платната му са филмови ленти, запечатали множество детайли от голямата история. Разглеждайки картините, откриваме повече и повече нюанси и сюжетни линии, които допълват основния наратив.

Деде Чипон е една от младите надежди на индонезийската арт сцена. Роден през 1995г. в Баликпапан, той развива дълбок интерес към житейските мистерии и се отдава на аналитичното им изследване и артистичното им представяне. Творчеството му е микс от езотерична физика и естетика.

Мари Ким е един от най-известните корейски дигитални артисти, известна с нейните поп арт стенописи и изложби по целия свят, с над 15 години опит в стилизирането на аватари и 16 милиарда продадени цифрови артикула.

Шинагава е една от младите надежди на артистичните среди в Киото. Дипломира се през 2016 и вече има зад гърба си 6 самостоятелни изложби. Картините й са въпроси. В зависимост от средата около и преживяванията на зрителя, интерпретацията на произведенията й може да бъде различна, но всяко произведение на изкуството има и свои собствени метафори.

„Добре дошли в моя свят“ е дебютната самостоятелна изложба на тайландския художник Пекс Питакпонг и се провежда в Япония. Артистът се отличава с неговата жизнена и контрастираща употреба на цветове по платна, които изобразяват момчета и момичета, украсени с/като животни, растения и въображаеми същества.

Ябама Харуки е съвременна японска художничка вдъхновена от Хокусай и суфизма. Творбите й изразяват движенията на танца, театъра и фигуристите, като анимация кадър по кадър, използвайки японски техники и материали за рисуване.