Надуваеми акули, шарки от платове, емайлирани кукли, модни и рекламни каталози смесени с детски, ретро и донякъде сюрреалистични изображения - темата на творбите му е парниковият ефект, но в един по-метафоричен смисъл. Според художника, всички ние живеем в контролирана от социалните мрежи среда - изолирани, защитени и потопени в изкуствено генерирана оранжерия. Мрежовият дигитален свят се движи от алгоритми, който курират нашето върпиятие за света, създавайки ни "идеализирана" среда.

Янг Юан-юан е китайска артистка известна с картините си на симпатични овце. В нейното творчество овцата е издигната до самостоятелен герой, който има семейство и собсвтен живот и който се появява в различни роли на различните платна.

Буи Ху Хунг е виетнамески художник извествен с лаковите си портрети, които привличат вниманието на публиката не само в родината му, но и в чужбина, и то преди Дой Мой периода. Картините му са реверанс към женските красота и сила и в повечето случаи са направени от лакер. По принцип, лакерът се използва за направата на мебели и кутии за бижута, но през 30-те години на миналия век виетнамските артисти започват да използват същите техники, за да рисуват картини и така създават уникалния жанр лакови картини наречен сон май.

Навръх празника на жените ви представяме камбоджийския артист Дин, известен със своите картини на Апсари (множественото число на "Апсара"), митични водни нимфи, които присъстват в древните култури на всички стани в южна Азия (вкл. Китай).

Традиционно, духовете не са смятани нито само за добри, нито само за лоши, а по-скоро за същества със собствени особености и характер, които, ако хората не се отнасят правилно с тях, "им го връщат". Те са въплъщение на вечния и неотменим закон за действие и последствие. В творчестовото на Лий, духовете са представени в положителна светлина, като симпатични анимационни герои, които, подобно на хората, търсят своя дом като под "дом" се разбира онова място в живота и под слънцето, където се чувстваме, че принадлежим.

Хироки Цукуда (р. 1978 г.) е японски художник, чиито рисунки и дигитални колажи изследват бурните, футуристични градски пейзажи на неговите въображения. Неговите сложни, монохроматичани произведения илюстрират срутени пространства, в които механизирани светове се сливат с научнофантастични митове в състояния на контролиран хаос и органична мутация.

Корейският художник Со Ки-Хуан е известен със своите сюрреалистични портерти. Творбите му са много обичани от публиката в родината му заради балансираната смесица от мечти и реалност. Самият той казва за своята работа, че гледайки живота покрай него научава все повече нови неща за себе си.

Рио Джи е съвременен корейски артист, чието творчество поставя акцент върху самоизследването и вътрешния свят като поле за обогатяващо пътешествие. Чрез рисуването, той се опитва да срещне себе си, мислите си и чувствата си. Рисува всеки ден, за да срещне днешното си аз, да види какво ще изкара от себе си днес, да види какъв Рио Джи ще намери в себе си днес.

Хенгки Коентджоро е индонезийски фотограф, който е посветил живота си на спектъра между бялото и черното. Художествената монохромна фотография е жанр, в който се изявяват много азиатски и западни артисти, но тя е нетипичен избор за индонезиец, тъй като традиционната индонезийска култура е много шарена, слънчева, енергична и от там и много "шумна". Това обаче не плаши Коентжоро и той смело се гмурка в материята.

Индонезийската фолклорна култура е смесица от хинду-будистки вярвания и традиции, върху които от 14-ти век насам са насложени ислямски мотиви. Важно е да се отбележи, че периодът от историята на Исляма, в който той завладява Индонезия, е онзи период от историята на Исляма, когато той е много повлиян от Суфизма, а Суфизмът е мистичната форма на исляма, която поставя акцент върху вътрешното единение с Върховното Божество, а не върху стриктните теологични доктрини. Накратко, индонезийският фолклор е пропит от мистицизъм и по хунду-будистка, и по ислямска линия.

Творбите на японската художничка Наоми Окубо ни потапят в интимния свят на младата й героиня, която крие от света своята истинска същност. Затисната от собствените си проблеми, тя живее в измислен свят на препокриващи се флорални и шаблонни мотиви. Претруфен, объркан, хаотичен - той е израз на неразрешените конфликти вътре в нея.

Ли Керан е китайски художник, първи президент на Китайската национална академия по рисуване и преподавател, смятан за един от най-влиятелните художници през втората половина на 20-ти век. Най-скъпата му творба - "Пейзаж в червено" - беше продадена за 46 милиона долара през юни 2012 г.

Уанг Шияо е китайска художничка родена през 1992г., чиито абстрактни произведения имат за цел да уловят движението и да го запечатат на платно. Движението е израз на усещането за безграничност на възможностите и необуздана жизнена енергия. Въпреки че изразителните й линии се основават на традицията на азиатските майстори, тя работи без класическите материали на своята родина. Комбинира различни техники като рисуване с маслени и акрилни бои, тебешир, графит и маслени пръчици.

Хънг Йи е тайвански артист, който може да се похвали със самостоятелни изложби и в Тайван, Япония, Корея и Китай. Някога е притежавал девет ресторанта, но на 30-годишна възраст той решава да се захване с изкуство и така до днес. Спонтанният му и оригинален стил вече се е превърнал в един от отличителните визуални компоненти на тайванските градски пейзажи. Като в съвременен фентъзи сериал, митични създания, духове и хора са омесени в едно съжителство. Видимото и невидимото си взаимодействат в атмосфера на приятелство и веселие.

Луо Дан е китайски скулптор базиран в Пекин. Завършил е престижната Централна академия за изящни изкуства и в творчеството си се фокусира върху противоположностите и тяхното съвместяване. Крайната цел е хармония, концепция която е издигната на пиадестал в китайския свтоглед.

Рубен Панг е една от младите звезди на сингапурската арт сцена - продал е всички творби от последните си 5 изложби. В творчеството си се опитва да изглежда различен и консистентен едновременно. На платната си (създадени то алуминии!) създава триизмерни мотиви, които хем да бъдат винаги различни и впечатляващи, хем да си личи, че са част от едно и също творческо "тяло".

Ха Джи-Уон е корейска актриса (една от най-известните), която освен в киното се изявява и като художничка. В това си амплоа тя изследва връзките между хората в среда на все по-дигитализиращи се отношения. В модерния свят всеки от нас комуникира с все повече и повече хора, но качеството на отношенията, които развиваме намалява.

Родом от Амакуса, художникът пръвоначално се увлича по западните стилове, но после решава да се отдаде на корените си и да рисува в стил, който да е типичен за страната му. В Япония има специален стил картини на красиви жени наречен "биджин-га". Макар днес творчеството му да е разнообразно и богато на стилистични смесвания, стартовата точна на неговите експерименти са красавиците от укийо-е.

Занг Фанзи е едно от най-емблематичните имена в съвременното китайско изкуство, чиито прочит на "Тайната вечеря" държи рекорда за най-скъпо произведение на съвременен китайски художник (23.3 милиона долара). Портеретите на Занг недвусмислено ни подканват да погледнем по-обстойно лицето пред нас, да видим човека зад маската, която той задължително носи. За художникът видимото на повърхността е интересно само дотолкова доколкото то крие улики за по-важното (по дефиниция скрито под фасадата). Така вглеждането в другия се превръща в разгадаване, в четене на скрити знаци и тълкуване на тяхното значение.

Филипинската художничка Нина Гарибей (1991г.) изследва механизмите ни за спасение от хаоса на модерността. Хвърлени във водовъртежа на бързи и непрестанни промени, как изковаваме малко местенце в съзнанието си където да избягаме, за да намерим временно спасение? Как да манипулираме реалността така че хем да присъстваме в живота, от който не можем да избягаме, хем да избягаме другаде за момент на утеха?

Японският артист Кейчи Танами (1936 - 2024) е една от водещите фигури в пост-военното ундърграунд изкуство в родината си. Творчеството му е психоделна смесица от карикатури, комикси, изрезки от вестници и списания колажирани върху различни медиуми. Едно от нещата, с които е най-известен, е че е първият артистичен директор на японския "Плейбой". Отличителен белег на творчеството му е смесицата на западна и източна визуална култура. Размитите граници са препратка към ерата на глобализацията от западен тип - глобализация на сливането и размиването на граници и дефиниции. От там и психоделният, халюционен характер на творчеството му.

У Гуанзонг (1919-2010) една от най-емблематичните фигури в историята на китайското изкуство от 20ти век. Той е представител на китайския приток на онова течение, което обхваща цяла Азия в началото на миналия век - желанието да се "примирят" източните и западните художествени традиции; да се намери работещ синтез между двете. Неговите творби обединяват естетиката на традиционното китайско мастило и модерното западно масло.

Май Трунг Туу е една от централните фигури в историята на модерното виетнамско изкуство. Той е първият художник от страната, който завършва френската школа и е известен с потретите на жени, които рисува върху коприна с гваш бои. В творбите си той излива носталгията, която изпитва по провинциалния живот в родината си. Семплостта на ежедневието, фокуса върху човешките взаимоотношения, душевните трепети на женското приятелство са теми, които редовно се появяват в творчеството му.

Йи Со-Кьонг интуитивно комбинира парчета счупен порцелан, като ги залепва с епоксидна смола и внимателно очертава шевовете с 24-каратово златно листо. Резултатите са несигурно балансирани ансамбли с лирична и чувствена естетика. Счупеното им състояние става "новото нормално" благодарение на Йи, чиято намеса възвръща ценния им статус. Заинтригувана от катарзиса на процеса на трошене, Йи решава да спаси парчета и да им вдъхне нов живот, напомняйки ни, че това, което човек може да изхвърли, често може да се превърне в нещо по-красиво.

Аки Цукамото е японски артист роден през 1989 г., чиито стил трудно се поддава на квалификация. Още в студентските си години Аки работи за легендата на съвременното японско изкуство Такаши Мураками, а после и като асистент на друго голямо име - Томоказу Мацуяма. Това само по себе си е признание за неговия усет и технически умения, но Аки не се задоволява само с това и търси свой собствен отличителен стил.

В последната си изложба, "Бяло", южнокорейският художник Парк Йонг-Уан пресъздава траекторията на времето и живота във формата на сфера. Тъмните кръгове са символ на настоящето; ярки спомени и скорошни преживявания. По-светлите кръгове символизират онези спомени, които са избледнели от нашето съзнание; тези спомени, които са близо до това да бъдат мъртви за нас. Прозорците и рамките, в които сферите съжителстват, фрагментират линейното време.

Китайската художничка Су Ю-Шин се опитва да улови процесията на сетивните възприятия и да ги запечата на платно. Тя се взира, вкопчва в онзи миг, в който мозъкът ни тълкува сигналите на сетивата, за да ни ориентира в ставащото около нас и разтяга този миг в платно. Или по-точно, нейните платна се губят по "магистралите" от нервни окончания, по които пътува сигнала от сетивните органи до мозъка. Или най-точно, тя ни кани да се пуснем по това пътешествие с нея. Ако невронния импулс и процесът на неговото поетапно дешифриране можеха да бъдат изобразени визуално, как биха изглеждали те?

Сахапап Лертсаматижит е тайландски художник роден през 1997г, една от младите надежди на тайландската арт сцена. Основната тема, която излседва в изкуството си, е тази за съзнанието и подсъзнанието. Начинът, по който мозъкът ни работи през деня, и начинът, по който работи през нощта, - това са два различни механизма. На границата на заспиването, на границата на съзнанието, линията между реалност и илюзия изтънява и в пукнатините се формират сюрреалистични картини с многопластов смисъл.

На пръв поглед, платната й изобразяват сцени от обикновения живот, но са "гарнирани" със сюрреалистични елементи и превърнати във филмова сцена. Чрез този подход обикновения човек и обикновеното ежедневие са изведени до нивото на водеща роля във филм. Допълнително добавените сюрреалистични елементи не са случайнно подбрани. Те наслагват допълнителни слоеве смисъл върху първоначалната сцена и препращат към начините по които всичко в света е свързано помежду си.

В свят на опозиции и контрасти, авторът казва за своето творчество "реорганизирам пространство, цвят и форма в моите картини в търсене на единство и хармония". В по-вирок план, темата, която го вълнува е напасването на противоречащи си нужди - човешката цивилизация и природата; материалното и духовното; текст и числа.

Творчестовото на Онг ни лута между социалните взаимодействия и самотата и използвайки светлината като боя поставя въпроса за личните граници. Всяка комуникация, всеки обмен на идеи, мисли, чувства става през мембраната на съзнанието ни. Неговите творения въплъщават взаимодействието на формата и субстанцията и приканват зрителите да съзерцават емоционалното сливане на въздействията на светлините и боите.

Тетсуя Ишида е японски артист, чието изкуство вниква в нарастващата дехуманизация на модерното общество. В страна, където модерното изкуство е цветно и анимационно, неговите платна-метафори са студено-смразяващи. Неговите зловещи картини на служители и ученици излъчват самота, абсурд и отчаяние, предлагайки поглед върху това какво е да си част от „изгубеното поколение“ на Япония – младите хора, които се оказват затруднени от икономическите и социални неволи на страната през 90-те години и началото на 2000-те.

Подходът, който използва, за да изобрази идеите си, също се свързва с пътуването - платната му приканват погледа да пътешества по извивките на линийте му и сам да открие множеството преплетени фигури и мотиви. Заимства от Кубизма и Поп Арта, но в произведенията му има и доза мистицизъм, резултат от образованието му по окултни науки.

 Мансури гледа на света през калейдоскопа от цветни, изкривени и наслоени изображения. Той обича да изважда зрителя от равновесие и да го въвлича, някак нарочно изгубва, в неговия свят, свят, който е вихър, няма начало или край, само едно безпроблемно съществуване на реалност и илюзия. В последните си творби той рисува Ганеша, индийското божество символ на границите и препятствията и аналог на древногръцкия Хермес и римския Меркурий.

Пат Йингчароен (роден през 1993г.) е художник и преподавател в тайландския университет Силпаком, чието творчество изследва Космоса, Началото и тъмната материя като крайната цел е да се подчертае единството на всичко. Създава маслените си творби като колажи на елементи и фигури от различни епохи, култури, религии и контексти. Платната му са сцена, на която на изчистен фон са аранжирани библейски и митологични мотиви и жертви на войни и насилие в композиции, които напомнят западни шедьоври.

Агунг Прабово е индонезийски артист роден през 1985г., който живее и работи в Бали. Творчеството му често представлява инсталация от линогравюри. В творчеството си се старае да подчертае мистицизма на нечовешките форми на живот и да завърне аудиторията си в онези времена, когато магията на природата е била неизменна част от човешкото съществуване.

Йошиясу Тамура е японски художник на манга и илюстратор с изложби и почитатели по целия свят. Творчеството му е вдъхновен микс от традиционните японски стилове на рисуване Ukiyo-e и Yamato-e и съвременните японски субкултири. През 2014, работи с модната марка McQ Alexander McQueen за женската зимна колекция.

Творчеството му е известно с уникалния си визуален език, резултат от леката форма на цветна слепота, от която страда художникът. В резултат на заболяването, той е неспособен да различи повечето от междинните нюанси, които другите хора могат да видят, но това не му пречи да бъде един от най-награждаваните млади тайвански визуални артисти. Дори напротив, подтиква го да изследва и експериментира с цветовете, от където се появява и отличителния му стил.

Платната му са хаос, точно както вътрешния свят на убиеца, на човека започнал като чисто и невинно дете, но докаран до състоянието на убиец. На какво се дължат и как се случват тези изкривявания на ума. Как невинният става престъпник, как влюбеният става убиец? Платната му са филмови ленти, запечатали множество детайли от голямата история. Разглеждайки картините, откриваме повече и повече нюанси и сюжетни линии, които допълват основния наратив.

Деде Чипон е една от младите надежди на индонезийската арт сцена. Роден през 1995г. в Баликпапан, той развива дълбок интерес към житейските мистерии и се отдава на аналитичното им изследване и артистичното им представяне. Творчеството му е микс от езотерична физика и естетика.

Мари Ким е един от най-известните корейски дигитални артисти, известна с нейните поп арт стенописи и изложби по целия свят, с над 15 години опит в стилизирането на аватари и 16 милиарда продадени цифрови артикула.

Шинагава е една от младите надежди на артистичните среди в Киото. Дипломира се през 2016 и вече има зад гърба си 6 самостоятелни изложби. Картините й са въпроси. В зависимост от средата около и преживяванията на зрителя, интерпретацията на произведенията й може да бъде различна, но всяко произведение на изкуството има и свои собствени метафори.

„Добре дошли в моя свят“ е дебютната самостоятелна изложба на тайландския художник Пекс Питакпонг и се провежда в Япония. Артистът се отличава с неговата жизнена и контрастираща употреба на цветове по платна, които изобразяват момчета и момичета, украсени с/като животни, растения и въображаеми същества.

Ябама Харуки е съвременна японска художничка вдъхновена от Хокусай и суфизма. Творбите й изразяват движенията на танца, театъра и фигуристите, като анимация кадър по кадър, използвайки японски техники и материали за рисуване.